Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.05.2020 08:00 - нетленна българска красота
Автор: bven Категория: Музика   
Прочетен: 1213 Коментари: 4 Гласове:
7

Последна промяна: 28.05.2020 09:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

През 1908 г. заедно с Константин Михайлов, Драгомир Казаков, Олга Гюзелева и други видни имена, семейство Вулпе полагат основите на Българската оперна дружба, която през 1921 г. става Народна опера

                                                                           Автор:Мирела Костадинова


Една сутрин в пансиона на фрау фон Бьокман, който се намирал на Бисмарковия площад в Дрезден, пристига младата Богдана Гюзелева. Тя идва при други българки, нейни приятелки от детските години. Настанява се в стая с пиано. Вече е записала Консерваторията и сама композира.

 Посещава галерии и особено силно я привлича „Игра на карти“ от Караваджо - това е картина, която събужда в нея страст към хазарта. Обикаля драматични театри и концерти, в които най-силно я впечатлява музиката на Вагнер.
Единственото, което не ѝ харесва е амбицията на фрау фон Бьокман да подготви момичетата в пансиона за добри домакини. Тя не иска и да знае дори как се приготвят любимите ѝ сладкиши: пай или коледния плъм-пудинг със скритите в него късмети.
„На мен ми дайте да запаля клечката кибрит“, казва сериозно Богдана в нощта на Коледа, когато поднасят на трапезата плъм-пудинга целият облян в ром. Това се случило между 1897 и 1898 г. Но затова пък Богдана е суетна, носи изящни рокли с цветни панделки по тях. След като завършва пеене в класа на проф. Зиферт в Дрезденската консерватория, тя се завръща в България. В София учи композиция, контрапункт и хармония при чеха Йосиф Швертнер.


image

Богдана Гюзелева е втората от четирите дъщери на големия физик, математик и философ Иван Гюзелев и неговата съпруга Стефани – видна наша общественичка. Момиченцето изплаква през февруари 1878 г. Детето расте жизнено, весело и игриво. Свири на пиано и цигулка под зоркия поглед на баща си, който ѝ купил пиано марка „Фьорстер“. Той самият владеел добре цигулката. Богдана освен, че е влюбена в музиката е привлечена и от рисуването. Прави опити да скицира портрети с молив, креда и бои. Живее в някакъв свой свят и обича шегите. Неин учител е Никола Саранов. Една сутрин Богдана идва на училище с голямо закъснение, нагиздена с панделки и кордели. С невинна усмивка отваря тихо вратата на класната стая. Избухва детски смях.


                                                  image

- Богдано, ти с твоите панделки все закъсняваш. Бързо отговаряй!
- Че какво да отговарям? Накичих се и дойдох. – с лъчезарна усмивка отвръща виновницата.


След завръщането ѝ от Дрезден семейството живее на ул. „Кракра“. Близки на семейството на Гюзелеви са фамилията Николаеви. И двете семейства са посещавани от хора на музиката, сцената и перото. У Николаеви е чест гост бесарабинът Иван Вулпе, който в Русия се е надпява с великия Шаляпин. Някои от почитаните гости са Иван Вазов, Алеко Константинов и Михалаки Георгиев. Освен, че гостите пеят и танцуват, четат откъси от свои произведения и стихотворения.

                                                 image

Николаеви въвеждат Вулпе в дома на Гюзелеви. Бавно се зараждат нежни чувства между него и Богдана. Майка ѝ го харесва, но Гюзелев мърмори: „Ще ни писнат ушите от песни и музика“, а после възпитано отваря вратата на Вулпе, за да мине, защото пак има репетиция, готвел се за концерт. На всичкото отгоре певецът заживял на квартира наблизо и Богдана час по час намирала повод да отскочи у тях. Един ден Гюзелев изплюл камъчето: „Такъв зет не ща и туй то! Богдана не е лъжица за всяка уста“ . Нея задиряли богати и известни за времето мъже - лекар, чиновник от външно министерство, богат търговец на риба, някой си Парашкевов, който имал една до друга три големи къщи. Красавецът Владимиров пък като луд ходел след нея - успокоила Стефани своя съпруг.

А през това време Богдана и Жан, както го наричали в семейството, пеели по концерти в София и страната. По журове и соарета славата им се носела от уста на уста. Двамата решават да разкрият любовта си и да поискат благословията на родителите ѝ.

„Ами от какво ще живеете? Какво ще работите? Ти нали още учиш?“ – попитала Стефани своя кандидат зет. Богдана отговорила категорично: „Това си е наша работа. Той ще учи, аз ще го чакам и после ще се оженим“. Иван Вулпе разбрал тогава, че не е приет с голям възторг. Нямало накъде, благосло-вили ги семейство Гюзелеви. Не след дълго той заминал за Москва, за да продължи следването си, а Богдана заживяла в очакване и копнеж да го види отново. Брояла месеците до тази жадувана среща и си мислела: „Боже! Ами кой ще ражда и кой ще ги гледа тези деца? Това не е работа за мен? Аз искам да пиша опери, да пея, да играя! Защо деца, не може ли някак без деца. Или поне да бъдат готови, пораснали… Какво приказвам аз? Деца. Моите опери, моите либрета, моите оперети, симфонии, песни, романси ще бъдат мои деца“.




image
Скоро разбира, че трябва да се хване за здрава работа, да композира, да пее по концерти. Избърсва сълзите си и се хваща за творчеството. Прави си дневна програма и спазва определените часове. Отделя време за поддържане на гласа си, учи нови песни, романси и арии, за да обогати концертния си репертоар. Свири по два часа на ден, за да поддържа формата си на пианистка. През другото време композира.

През един декемврийски ден в „Славянска беседа“ тя тръпне преди появата си на сцената. По първите канапета са насядали семействата Каравелови, Славейкови и Гюзелеви. Иван Вазов също е заел свое кресло. Присъства софийския елит. Преди тя да се появи на сцената участват други музиканти и певци. Но ето, че завесата се отваря, тя прави поклон, както са я учили в Дрезден, кимва на Хохола в знак, че е готова. Той повежда оркестъра. В залата се разлива красивия ѝ глас. Тя изпълнява „Аве Мария“. Избухват аплодисменти. Извикват я на бис. Това е едно от първите ѝ най-успешни представления в столицата.

Богдана работи неуморно и след няколко години, на 21 май 1902 г. любимият ѝ Жан държи в ръце дипломата си от Консерваторията. Той е готов да се посвети на сцената, но иска от сърце да преподава. Получава договор за артист в частния оперен театър „Солодовников“. Изнася концерти в руската столица и други градове на Русия и редовно пише писма на Богдана. С нетърпение очаква да мине под венчило с нея.

На 12 юли 1903 г, Илинден, Богдана е с бяла атлазена рокля. Проточила е дългия си шлейф и се суети в стаята си. На главата ѝ има портокалов венец, символ на чистотата, от който се спуска дългото було. Изящните ѝ ръце са скрити в дълги до лактите кожени ръкавици. Трите шаферки също са в бели рокли, закичени с бели рози. И файтоните, и конете, и всички гости са обкичени с бели рози. Празникът отминава и двамата заминават за Иркутск (Русия), където стават преподаватели в тамошното училище, участват в концерти. Това им носи добри доходи и дори се стига до идеята да закупят къща.

Една година след сватбата им, на 3 септември се ражда първородният им син, когото кръщават на дядо Вульпе – Николай. За отглеждането на детето помага рускинята Лидия. То се разболява тежко и Богдана решава, че студения климат на север е причина за това. Трябва да се завърнат в слънчева София. Товарят багажа си и заедно с детето и Лидия се завръщат у нас.


                                                    image

През 1908 г. заедно с Константин Михайлов, Драгомир Казаков, Олга Гюзелева и др. видни имена, семейство Вулпе полагат основите на Българската оперна дружба, която през 1921 г. става Народна опера. Богдана още с първите си стъпки на сцената, със своя нежен лирико-драматичен сопран, покорява сърцата на публиката. На 5 юни 1909 г изпълнява главната роля в операта „Палячо“ от Леон Кавало. С голям успех играе Тамара в операта „Демон“, Ирина – в „Борислав“, Графинята – в „Сватбата на Фигаро“, Астарта в авторската ѝ опера „Психея“. Изнася много концерти в провинцията, където я приемат възторжено.

На 25 ноември 1910 г. играе роля в първата българска опера „Сиромахкиня“ на Емануил Манолов, заедно с артиста Цветан Каронев.

Четиринадесет години по-късно заедно със съпруга ѝ и други оперни ветерани е отстранена от сцената. Това преобръща живота в семейството. Богдана и Жан се разделят и всеки тръгва в своя посока. Тя - из Европа и се издържа от преподаване на уроци. Връща се в България през 1928 г. малко преди смъртта на Иван Вульпе. Той пък посвещава дните си на друга жена.

В родината оперната прима обучава млади таланти, дава музикални консултации на много от учениците на съпруга си. Оставя след себе си три опери и три оперети. Пише своите музикални произведения само по свои либрета.

                                                   

Пъвата ѝ опера е „Психея“ е създадена през 1915 г. и е вдъхновена от романа със същото заглавие на холандския писател Луи Куперус, който принадлежал на кръга на младите холандски писатели. Богдана чете дълго романа в стаята си на ул. „Раковска“, препрочита го няколко пъти, за да реши какво може да се покаже на сцената, какво може да зазвучи в оркестъра, и да повери на човешките гласове. Няколко години по-късно лично изпълнява ролята на Психея. Следват „Ферандо“( по поемата на Лермонтов), „Пародия“ и оперетите – „Любов“, „Махараджа“, „Съюзници“.

Композирала е „Симфонични картини“ за хор и оркестър и много песни със съпровод на пиано по стихове на Хайне. Хармонизирала е също български, хърватски и френски песни. В знак на признателност към таланта Фердинанд ѝ подарява скъпо колие. След неговата абдикация, този факт ѝ създава проблеми.

                                                    image



Животът на тази надарена българка, която освен магията на музиката владее седем езика, докрай остава верен на изкуството. Преди душата ѝ да отлети на 19 май 1932 г., тя майстори кукли, които продава на чужденци. Държавата я оставя без пенсия. Близките ѝ разказват, че ръцете ѝ сръчно правели оперни персонажи. Сред тях Арлекин, Коломбина, Пиеро, Пулчинела, просякинята с гърбав нос… Надвесена над марионетките и над своя внук Иван Вулпе, бъдещият голям български диригент, пеела песни. Днес остава незаслужено забравена в българския културен живот. И никакъв знак не напомня за нея…

http://epicenter.bg/article/Mirela-Kostadinova--Bogdana-Gyuzeleva---Vulpe-maystori-kukli-v-kraya-na-dnite-si--za-da-se-prehranva/190048/11/105



Гласувай:
7



Следващ постинг
Предишен постинг

1. katan - БНРадио преди много години
28.05.2020 10:44
популяризираше българското и чуждестранно изкуство.
От тези предавания съм научила много.
От БНР чух за това семейство.
Много ми е дало БНР.
По- късно изчетох много книги и научих много и различни неща...
Благодаря ти за сем.Вульпе, Таня!
Пиздрави и хубав ден!
цитирай
2. bven - И аз ти благодаря за отзива, Катя:)))
28.05.2020 14:31
Вярно е, че преди 24-часовите тв програми всички слушахме БНР - различни рубрики и предавания - и час на Миладин и Костадин, и радиотеатър на младия слушател, тромбата на Вили и др.. Не се забравят и песните за партията и времето за политика. Но имаше разнообразие, а музиката изключваше днешната чалга. Но всичко се мени - сега има някакви напъни да се популяризират ТТ-телевизионният театър и вечните български филми, но не зная с какъв успех.
Дано е за доброто и паметта на българина!
Желая ти хубав ден!
цитирай
3. katan - :)))
28.05.2020 17:29
Спомням си и Костадин и Миладин.
Това предаване го слушаха предимно баба и дядо:).
Очаквах с нетърпение и радиотеатъра.
Имаше и научни предавания. Е, не можеше и без песни за Партията, но бяха мелодични. Писани и композирани от истински талантливи хора.
Гледам сега БНТ. Повтарят хубави филми, но не всички ги гледат.
Предпочитат стари, но ... американски филми.
За само 30 години истинското подмениха с чалга:(.
Продължавай с непреходната българска красота, Таня!
Ако не на много, поне на няколко човека изпълваш душите.
цитирай
4. bven - Е, Катя - тези заглавия ми дойдоха на ум най-напред, сигурно е имало и още по-добри и интересни рубрики.
28.05.2020 20:50
Няма защо да гледаме с носталгия на миналото. Това, което става сега, за него ни разказваха приказки за хубавото бъдеще - когато дойде комунизмът:))). Само дето не протече мед и мляко от чешмите. Но пък има суша, глад , безправие и никой нищо не пита. Също както и преди е било.
Остава да си мислим за непреходната българска красота - от миналото и настоящето.
Благодаря за добрите думи - тя и красотата е навсякъде!
Светлина и Любов!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 14868648
Постинги: 2718
Коментари: 13249
Гласове: 39042
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. българия отвръща на удара
2. Умма: Дали да се имунизирам
3. коледна приказка
4. Кръстова гора
5. Дивна8: Без извинение, г-н премиер!
6. истинската история на българите и александър
7. трите колена на българския род
8. мудри на новото време
9. подкрепете бъдещето на децата ни!
10. Българите от Казан - да вземем пример!
11. Българите са в сърцето на велика цивилизация!
12. Кармичната мисия на рода Дуло
13. Тайната на свещения български език
14. свещена българска земя
15. истинската българска история
16. ти си чудесна!
17. 10 знака, че вече сте с пробудено съзнание
18. Българите - богосъздаденият народ
19. златото на българите
20. тайните строители на българия
21. българското първо началие на Човечеството
22. ал джазира за българската земя
23. СВЕЩЕНОТО ПОЗНАНИЕ НА КАТАРА
24. и ще се разбере кои са българите!
25. защо сме още по-бедни?
26. България е най-древната държава