Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.04.2016 12:34 - РОДИНА - ТОШО ДОНЧЕВ
Автор: milena6 Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 1024 Коментари: 2 Гласове:
12

Последна промяна: 22.04.2016 13:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                                      РОДИНА

Тази  българска  общност  в  Унгария  никога  не  е  била  и,  естествено,  и  сега  не  е  група  на  политически  емигранти  и  дисиденти.  Връзките  между  преселниците  и  Родината,  а  така  също  между  тях  и  официалните   български  представителства  винаги  са  били  почти  безконфликтни  и  сега  те  са  хармонични.

Това  обяснява  липсата  на  известната  печално-тъгуваща  емигрантска  психика.  Унгария  е  приятелска  страна  и  лоялността  към  обществения  ред  в  Унгария  не  поражда  конфликт  в  ангажираността  към  родината,  респективно  към  българската  държава.

Географската  област  между  двете  страни,  неограничаването  на  пътуванията  до  родината  създават  убеждението,  че  посещенията  и  връщането  в  Родината  е  всекидневна  реалност,  зависеща  от  решението    на  индивида,  което  в  значителна  степен  намалява  интензивността  на  носталгията.

Може  да  се  отличат  три  основни  типа  антитюди  към  родината: 

1.  На  онези,  които  са  родени  и  израсли  или  поне  са  прекарали  по-голямата  част  от  детството  си  в  България;

2.  На  родените  от  ендогамни  семейства  в  Унгария  или  преселилите  се  в  ранна  детска  възраст;

3.  На  родените  в  Унгария  от  смесен  брак.

При  последните  две  групи  българското  училище  има  значителна  роля  за  изграждането  на  антитюди  към  Родината.

За  възрастните  българи,  изселили  се  през  годините  на  своята  младост,  Родината  е  конкретна  реалност,  техният  край  е  част  от  техния  живот.  Младежките  спомени  за  отминалите  години  и  събития  се  свързват  с  Родината  и  затова  в  естествена  зависимост  от  индивидуалната  чувствителност  всяка  една  среща  с  Родината,  с  родното  възбужда  емоции.

Те  се  насълзяват,  слушайки  старите  народни  песни,  гледайки  хората,  изнасяни  от  гостуващите  в  културния  дом  състави  и  от  самите  тях.  Мислено  се  пренасят  в  един  далечен  разкрасен  свят.  Спомнят  си  за  стари  традиции  и  обичаи,  упражнявани  едно  време  от  тях.  Чувството  за  патриотизъм  не  е  празна  дума.  Мнозина  от  тях  са  воювали  в  редовете  на  Първа  българска  армия  в  Унгария.  Патриотизмът  се  реализира  в  жертвоготовността  им.

Не  само  са  построили  къщи  в  родните  си  села,  но  са  правили  дарения  за  читалища,  за  часовникови  кули,  за  трактори  и  други.  В  последните  години  те  дейно  реагираха  на  призива  на  Славянския  комитет  за  възстановяване  на  Търновград,  за  построяване  на  нов  дом  на  Славянския  комитет,  даряваха  за  училища  и  за  сграда  на  културния  дом  в  Будапеща.

Разбира  се,  при  даренията  съдействаха  и  други  фактори,  освен  патриотичните  чувства:  надпреварата,  стремежът  за  повишаване  на  престижа,  а  също  и  умелата  и  неуморима  организаторска  дейност  на  ръководството  и  на  активистите  на  Дружеството  на  българите  в  Унгария.

Положителните  атитюди  на  преселниците  към  Родината  още  не  представляват  мотив  за  окончателно  завръщане.  На  въпроса:  „Мислили  ли  сте  за  окончателно  връщане  в  България?",  или  :  „Имали  ли  сте  намерение  да  се  завърнете  окончателно?",  отговорите  са  различни:  „Да,  смятам  да  се  върна  на  старини;  бих  желал  там  да  бъда  погребан"  и  др.,  обаче  зад  такива  отговори  рядко  се  крие  твърдо  решение  за  връщане.

Възрастните  градинари  по-късно  сами  рационализират  отговорностите  си:  „Стар  съм  за  местене,  на  село  нямам  вече  среда,  нямам  какво  да  правя,  не  мога  да  продължа  занаята  си"  и  пр.;  или:  „Аз  щях  да  се  върна,  ама  семейството,  децата  не  щат,  човек  трябва  да  бъде  заедно  със  семейството  си."  Има  и  такива,  които  направо  заявяват,  че  не  биха  се  върнали,  защото  тук  живеят  по-добре  и  в  България  няма  да  могат  да  упражняват  занаята  си  на  дребни  производители  градинари.

Емоционалната  притегателна  сила  е  налице  в  атитюда,  обаче  в  когнитивната  сфера  се  прави  съпоставка  между  условията  за  живот  с  Будапеща  или  в  нейната  околност  и  условията  за  живот  в  родното  българско  село.  От  семейни  и  материални  съображения  се  отхвърля  идеята  за  връщане,  въпреки  признаването  на  голямото  преобразуване  на  Родния  край.

Младите,  родени  в  Унгария,  теоретически  смятат  за  възможно  завръщането  си  в  България,  обаче  биха  живели  предимно  в  София,  Варна  или  Бургас,  ако  получат  жилище.  Те  сами  съзнават,  че  техните  аспирации  са  нереални.  Практически  в  България  се  връщат  възрастни,  бездетни  семейства,  самотни  вдовици  или  млади  момичета  в  резултат  на  брак,  сключен  с  българин  от  България.
Случаите  са  единични.

В  съзнанието  на  българите,  родени  в  Унгария,
техните  собствени  личностни  събития  се  свързват  предимно  с  Унгария.  Младите  не  са  свързани  емоционално  в  такава  степен  с  родния  край  на  своите  родители,  колкото  самите  родители,  макар  че  често  летуват  в  България.

При  подобни  случаи  се  констатира  явлението:  „Аз  имам  две  Родини"  или:  „Родината  е  онази  страна,  в  която  човек  е  роден  и  израсъл."
Деца  от  смесен  брак  с  още  по-голямо  право  се  позовават  на  Унгария  като  тяхна  Родина,  което  не  отменя  привързаността  им  към  българщината.



Автор:  Тошо  Дончев
Из  „Българи  от  ново  време",  2000  г.





Гласувай:
12
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. kvg55 - Всеки български емигрант, неза...
22.04.2016 14:55
Всеки български емигрант, независимо откога и къде е такъв, е раздвоен и душевно разкъсван.
цитирай
2. milena6 - Всеки български емигрант, неза...
23.04.2016 09:41
kvg55 написа:
Всеки български емигрант, независимо откога и къде е такъв, е раздвоен и душевно разкъсван.


Тежка и незавидна е съдбата на българските емигранти,
дори и на метериално-успелите.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: milena6
Категория: Лични дневници
Прочетен: 93043
Постинги: 59
Коментари: 154
Гласове: 16243
Архив
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930