Прочетен: 6257 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 26.06.2018 07:07
Родена на 26 юни 1878 година в Хасково в известния род Маймункови. Баща ѝ Кръстьо Маймунков е комитетски деец от борбите за освобождение и заточеник в Диарбекир. Ана завършва девическата гимназия в Стара Загора, където нейна учителка е съпругата на Димитър Благоев Вела Благоева, която я запознава с идеите на социализма и женския въпрос. От баща си Ана наследява възрожденските идеали и стремежът към свобода, както и идеите на марксисткия кръжок на Аврам Гачев – преводач и издател на социалистическа, сиромахомилска и анархистична литература. След завършване на гимназията учителства като начална учителка в близкото до Хасково село Воден, както и в самия град. Заради грижата за хората я наричат "Орлицата". Бива уволнена от учителското поприще от Министерството на просвещението за свободомислие и социалистическа агитация. Още повече, че на състоялата се през 1906 година Учредителна конференция на Учителската социалдемократическа асоциация тя е единствената жена делегат. "Аз се пренесох години назад. Видях се в пансионерската си рокличка и в силния устрем тогавашен да стана обществен деятел, да се издигна до висотата на честен, смел борец против потисничеството на обезправената и поробена жена" – пише Ана за началото на революционния си път". След това се зареждат години на активна политическа работа – урежда и води неделни курсове за ограмотяване на работници; организира антивоенни демонстрации и стачки, и набира средства за подпомагане на инвалиди и вдовици от войните, както и на изселническите семейства, които заливат Южна България и крайните софийски квартали. Особена страст проявява в борбата за правата на жените в семейството и обществото, да избират и да бъдат избирани за решаване на над семейни, национални и интернационални дела – от равна заплата за равен труд до достоен образ в обществото, че дори и за правото да пушат на публични места, без да ги глобяват за развратно поведение. Пише и статии по тези въпроси в "Ново време", "Работнически вестник" и "Равенство". Участва в издаването на вестниците "Учителска искра" и "Работничка". В публицистичната си дейност започва да използва псевдонима Ана Май. През 1919 година Ана става член на Българската комунистическа партия (тесни социалисти) и удвоява усилията си в политическите борби. След две години, през 1921 година води българската делегация на Международната конференция на жените комунистки в Москва, съпътстваща Третия конгрес на Интернационала. Предложенията направени на тази конференция залягат в основните документи на много страни след това. Нашата делегация предлага Осми март за Международен ден на трудещите се жени. Датата се свързва с паметния 8 март 1857 г., когато тъкачките в Ню Йорк протестират за намаляване на работните часове от 16 на 12. Предложението е прието и се разпространява и утвърждава по света.
След военно-фашисткия преврат на 9 юни 1923 година Маймункова е арестувана и изтезавана в полицията. След освобождаването ѝ продължава да организира протести срещу фашистката власт. Непосредствено след атентата в църквата "Света Неделя" през 1925 година е отново арестувана и отведена в Дирекцията на полицията. Води се безследно изчезнала, както много други невинни изкупителни жертви.
"Ана отдавна e готова за ада, който са ѝ подготвили фашистките главорези. Последното писмо до сестра ѝ недвусмислено свидетелства за това : "Историята иска своите жертви, за които нито бива да се плаче, нито да се жали. Никому нищо лошо не съм направила и сега не искам да се свия като баба. Какво друго имам от живота? Само скърби, труд и сиромашия. Затова и няма защо да се лакомя за живот." (януари 1924 г.).
Ана Маймункова
Ана Май
Тагове:
ВИНАГИ С ЕВРОПА, НИКОГА ПОВЕЧЕ С РУСИЯ!
Заедно с Европа да потънем!
28.08.2018 23:09
ВИНАГИ С ЕВРОПА, НИКОГА ПОВЕЧЕ С РУСИЯ!